Blog

Започваме годината с темата за вътрешното ни дете, заедно с психотерапевта Любомира Манчева.

Събитието ще бъде благотворително и ще се състои от две части:

Как да разберем дали сме в контакт с вътрешното ни дете;

Какви са преките отражения върху живота ни на възрастни, когато “вътрешното ни дете” има нужда от обич и не я получило в миналото, не я получава и сега;

Защо да се погрижим за “вътрешното си дете”, много често означава да си позволим по-щастлив живот в настоящето;

ЧАСТ ще включва ПРАКТИЧЕСКА работа в затворена група по темата за “вътрешното дете” (като продължение на част 1) в рамките на 60 минути през метода хипнотерапия, където ще се фокусираме върху по-дълбоките нива на преживяване и осмисляне.

Тази част ще се проведе веднага след уебинара на живо и за нея всеки един от участниците ще получи активен линк за достъп през Zoom.

ЧАСТ ще бъде напълно НА ЖИВО за всички желаещи на страницата ни във Фейсбук!
В рамките на 40 минути всеки от Вас ще може да чуе важни аспекти, свързани със значението и важността на така нареченото “вътрешното дете” за всеки един от нас;

За ЧАСТ е нужно да заявите предварително желанието си за участие на Лс на страницата на Живот на килограм.

Вашият “вход” за ЧАСТ за ЧАСТ е дарение по Ваше желание шапка/шал/чорапи (едно от изброениете или колко имате) за каузата „Подари шал, шапка, ръкавици и топли чорапи на деца от социално слаби семейства“, която организират TIMEHEROES.

Можете да видите повече ето тук в сайта на Time Heroes.

Дрешките (шапки, шалове, чорапки) можете да ни изпращате до офиса на Спиди на ул. Раковски, София 1000, Психодраматична работилница, 0895870383

Всички събрани шапки, шалове и чорапки ще бъдат предадени по установения път на децата.

Оставаме на разположение за идеи и обсъждания на нашата страница във Facebook, за да можем да бъдем полезни заедно!

Открива първата интерактивна онлайн галерия с творчество на хора, страдащи от анорексия, булимия, хиперфагия и други хранителни разстройства. SML art си поставя задачата да повиши информираността в обществото за този вид душевни страдания с помощта на приятелски разговор и разбиране, а не със заклеймяване и назидание. Крайната цел е превенция на хранителните разстройства. Авторите от “Живот на килограм” искат с помощта на творчеството да ни помогнат да погледнем през очите на човек, страдащ от проблеми с храненето. Реализацията е със съдействието на Telus International, ING Bank и Reach for Change. 

Има два начина да се преживее SML art — първият е посетителят да се впусне сам във виртуалната разходка. Той ще научи за основни психологически аспекти, които могат да отключат проблеми с храненето, в края на всеки раздел има и психологически задачи за себепознание, с чиято помощ посетителят ще може да предизвика себе си.

За максимална достъпност за хора с увреждания, съдържанието може да се чете или да се слуша като аудио запис. 

Не по-малко вълнуващ е вторият вид виртуална разходка в SML art. Неин водач е Любомира Манчева, психолог, психотерапевт и автор на идеята за интерактивната галерия. Тя ще даде изключително интересен и задълбочен поглед върху хранителните проблеми и терапевтичната сила на творчеството. За нея желаещите трябва да се запишат предварително на сайта на SML Art.

SML art е пореден проект на екипа психолози и психотерапевти от “Живот на килограм” — благотворителна програма за сред учениците от 12 до 18 години, която си постави амбициозната цел да обърнат тревожната тенденция към непрекъснато увеличение на случаите на проблеми с храненето. Чрез творчески подход и игрови методи, вдъхновени от метода на психодрамата, младите хора осъзнават връзката с храната и възпитават у себе си бдителност към хранителни проблеми. За съжаление, възрастта на тийнейджърството е моментът, когато подобни душевни страдания се появяват за пръв път. Затова и превенцията трябва да започне много рано. До този момент през програмата са преминали стотици ученици в десетки учебни заведения в цялата страна.

Интересувате се от психология? Имате желание да чуете един истински, практикуващ, съвременен психолог, който говори от позиция на опита? Милена Ташкова е всяка вторник сутрин от 9:30 гост в ефира на Бг Радио. Заедно с водещата, Богдана Трифонова, те разглеждат теми, с които всеки един от нас се сблъсква. Радваме се, по покана на Бг Радио направихме тази прекрасна рубрика със закачливото име Психо-тест.

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на “Психодраматична работилница”, психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама. Тя е инициаторът за създаване на Живот на килограм.

Стартира група за личен опит по метода психодрама

Групата е предназначена за всички, чиито индивидуални търсения са насочени към личностно развитие, обогатяване и разгръщане на личностния потенциал, както и към тези, които са по пътя на своето обучение по психология и имат интерес към груповата терапия – участието им се зачита като първа стъпка в обучението по психодрама

Груповият процес, който се създава, е основан на доверие и сигурност, така че всеки един от участниците да има пространството да изследва себе си, следвайки вътрешните си отклик и чувство за готовност за личностно развитие.

Всеки един член от групата ще бъде поставен в различни ситуации на среща със себе си през общуването с останалите.

Вследствие на този интерактивен обмен, базиран на креативност и спонтанност, участниците биват провокирани да преживеят себе си и живота си от нова гледна точка;

да се отстояват и заявяват;

да размишляват и осмислят собствения си опит, видян през очите на другите;

да експериментират с нови поведенчески модели;

да се докоснат до познати и непознати аспекти от човешката природа и да се опитат да ги разберат и приемат;

И други.

Групата е трансформиращо и по човешки истинско пътешествие навътре и навън, което всеки участник ще финализира с идеята накъде и как ще продължи живота си оттук нататък

Обявяваме групов прием само за онези от Вас, които имат истинска готовност за това пътешествие, затова и всеки заявил желание за участие, ще се срещне предварително с водещите на групата за разговор!

Времетраене –  уикенда ( веднъж в месеца);

 лева на уикенд;

Ако сте припознали Вашата ситуация в някои от тези аспекти и искате да живеете различно, записването в групата става като изпратите заявката си като лично съобщение на сайта или на Facebook страницата ни.

Прочетете няколко лични истории с пътуване към себе си – тук, тук, тук.

Прочетете няколко лични истории – орторексия , булимия при мъжете, самонараняване, колко лесно можем да влезем в спиралата на хранителното разстройство.

За пореден път стартира нова група за проблемната връзка с храната

Екипът на “Живот на килограм” отново отваря авторско виртуално пространство за участие в затворена/конфиденциална група, която ще се проведе в рамките на  срещи по  минути за хора, които преживяват отношенията си с храната като проблемни

Участието в групата включва изследването на три основни аспекта:

Тема  Индивидуалната Ви връзката с храната и каква е емоционалната й функция във Вашия живот.

Тема  Как връзката с храната се отразява на отношенията Ви с Вас самите и значимите други?

Тема  Какво да направите, за да промените проблемното хранене?

Групата е отворена само за хора с ясна лична мотивация. Минималният брой е  човека, максималният брой е  човека.

Ако сте припознали Вашата ситуация в някои от тези аспекти и искате да живеете различно, записването в групата става като изпратите заявката си като лично съобщение на сайта или на Facebook страницата ни.

В съобщението напишете кратко и ясно каква е Вашата лична мотивация да участвате в групата.

Вашето име и телефонен номер за връзка.

Ние ще се свържем с Вас.

Всеки един от участниците в групата ще получи линк към събитието, който ще му даде достъп до груповото пространство непосредствено преди груповата сесия.

Участието за трите групови срещи на човек е 90 лв.

Сумата се превежда на банковата сметка на Фондация “Извън кръга”.

Банка ОББ

BG55UBBS80021062486440

Основание: Участие в онлайн група

Ако имате допълните въпроси, при необходимост може да позвъните на тел. 0895870383.

Екипът на “Психодраматична работилница” стартира групи за деца – от  до  години и от  до  години, подпомагащи емоционалното развитие. Вижте събитието ни във Facebook.

 Ако Вие, Родители, забелязвате, че детето Ви има прояви на агресия и/или непослушание, и това Ви притеснява;

 Или детето Ви Ви се струва затворено и необщително, и трудно разбирате какво се случва в неговия емоционален свят, и Ви се иска да бъде различно;

 Ако получавате обратна връзка от учителите и други значими личности в живота на детето, че то има трудност да спазва приетите норми, влиза в конфликти с другите децата, не значита авторитети и/или не спазва дисциплината;

 Или точно обратното – често Ви споделят, че Вашето дете страни от останалите, трудно общува, не умее да отстоява и заявява себе си и др.

Тогава участието на детето Ви в тази група е възможност да бъдат отработени трудностите в поведенческо отношение, така че то да може да функционира по най-добрия начин във всички важни сфери от живота.

Скъпи Родители, Вашата роля е ключова за развитието на детето, така че в този процес ще бъдем заедно. Вие ще получавате постоянна обратна връзка от водещите психотерапевти за процесите, които детето Ви преживява в групата, а ние разчитаме да ни споделяте всичко, което забелязвате, за да бъдем максимално ефективни в общата си работа.

За повече информация: 0895 87 03 83

Или ни пишете лично съобщение на сайта или на Facebook страницата ни.

Групата е с времетраене 2 месеца. Срещите са веднъж в седмицата.

Една групова сесия трае 75 минути, 30 лева.

Хранителни разстройства при мъже и момчета

Въпреки стереотипът, че хранителните разстройства се проявяват единствено при жените, между трима души страдащи от хранително разстройство един от тях е мъж. Също субклиничните поведения водещи до хранителни разстройства(прекомерното използване на слабителни, преяждане и гладуване с цел отслабване) са почти толкова често срещани при мъжете, колкото и при жените.
Въпреки големият брой на мъже страдащи от хранителни разстройства, голяма част от тях не търсят помощ и лечение заради културните пристрастия
Добрата новина е, че веднъж получили помощ мъжете показват подобени резултати от лечението, като жените.

Няколко фактора водят до недиагностицирането и подценяването на хранителното разстройство при мъжете и момчетата. Мъжете често се сблъскват с двойната стигматизация на това, че страдат от феминизирано или “гей” разстройство и това, че търсят психологическа помощ. В допълнение оценъчните тестове написани на език, който е насочен предимно към момичета и жени, също води до недоразбирането относно естеството на разстройствата на храненето при мъжете.

Съображения за лечението

Лечението не е еднакво при всички. За всеки човек, биологичните и културните фактори би трябвало да се вземат под внимание, за да се осигури ефективна лечебна среда.
Проучванията сочак, че рискът от фатален край е по-висок при мъжете с хранителни разстройства, отколкото при жените- ранната намеса е изключително важна.
Подходът съобразен с пола заедно с признаване на различни потребности и динамика за мъжете е от решаващо значение при ефективното лечение. Мъжете и момчетата на лечение могат да се чувстват не на място, когато са обградени предимно от жени, и се препоръчва среда за лечение само на мъже – когато е възможно.
Мъжете и момчетата с анорексия нервоза обикновено проявяват ниски нива на тестостерон и витамин D и имат висок риск от остеопения и остеопороза. Често се препоръчва добавка на тестостерон.

Мъжете и възприемането на тялото

Има много изследвания върху образа на мъжкото тяло и резултатите варират значително. Много мъже имат погрешни схващания за теглото и телосложението си, особено за значението на мускулатурата.
Констатациите включват:
Повечето мъже биха искали да бъдат стройни и мускулести, което обикновено представлява „идеалния“ тип мъжко тяло.
Излагането на непостижими образи в медиите води до недоволство от мъжкото тяло.
Сексуалната обективизация на мъжете и интернализирането на медийните образи предсказва стремеж за “мъжественост”.
Желанието за повишена мускулатура не е рядкост и се наблюдава във всички възрастови групи.
Статистиката сочи, че 25% от мъжете с нормално тегло възприемат себе си като с поднормено тегло, а 90% от подрастващите момчета тренират с цел натрупване.
Мускулната дисморфия, подтип на дисморфично разстройство на тялото, е нововъзникващо състояние, което засяга преди всичко мъжки културисти. Такива индивиди се обсебват от идеята да бъдат “адекватно” мускулести. Компулсиите включват прекарване на много часове във фитнес залата, разточване на прекомерни суми за добавки, ненормални модели на хранене или употреба на стероиди.

Източник: https://www.nationaleatingdisorders.org/learn/general-information/research-on-males

Photo by Victor Freitas on Unsplash

Когато здравословното хранене се превърне в хранително разстройство

В началото Мелани Мърфи просто е изпълнявала насоките на лекаря.

Мърфи, тогава на 19, е напълняла в период на депресия и лекарят й е казал, че трябва да свали малко. Тя става от 81,5 на 56,5 килограма за 18 месеца – и дори когато е знаела, че е време да спре да отслабва, тя просто не е можела да се отърси от необходимостта да преследва цел. Без загуба на тегло тя се нуждаела от нова цел. Това се превърнало в намирането на „перфектната“ диета, която е чиста и ще я поддържа здрава за години напред.

Поне така е мисли за това тогава. Днес тя използва различно описание: „орторексия“ или нездравословна мания за хранене със здравословна храна. „Току-що бях обзета от идеята за съвършенство и се страхувах доста от храната“, казва Мърфи, вече на 30 години, успешен лайфстайл влогър и автор със седалище в Ирландия. „Това е всичко, за което мислех през целия ден.“

Подтиквана от влиятелни хора, които се подлагат на екстремни диети в социалните медии, Мърфи започва сурова диета, състояща се предимно от плодове и зеленчуци, и се отдалечава от всяка ситуация, в която не може да контролира какво яде, дори ако това е означавало да се изолира социално. Яденето на „добри“ храни я е накарало да се чувства целомъдрена, докато „лошите“ храни я изпълвали с безпокойство и подтиквали към ярки мисли за това как яденето ще проправи път през тялото й, и ще й причини болести. „Гледах как приятелите ми да ядат начос и просто не можех да разбера как се чувстват добре с това“, спомня си тя. „Не можех да си представя някога отново да съм такъв човек.“

При такива строги правила за хранене, Мърфи казва, че е открила, как отчаяно жадувала „забранени“ храни като пържола, дотолкова, че жаждата в крайна сметка изместила хранителното разстройство. Това най-накрая подтикнало Мърфи да потърси помощ. Водена от когнитивно-поведенческата терапия и интуитивното хранене – (система, която учи последователите да използват физически и психически сигнали, а не хранителни правила, за да определят хранителните модели) – сега тя смята, че се е възстановила, въпреки че понякога все още трябва да успокоява гласа в главата си, който й казва, че определени неща са извън границите. Тя казва, че й помага това, че не е сама.

Стигането до диагноза орторексия

Д-р Стивън Братман достига до определението „орторексия”, което включва:  екстремна обсебеност от чистотата и здравословността на храната, от която страдат всички останали аспекти от живота на човек. Макгрегър добавя, че друга потенциална характеристика за орторексията е, че много страдащи оформят съветите за хранене в строги правила. „Те вземат указание [като:]„ Трябва да намалите приема на захар “и го превръщат във факт:„ Не трябва да ядете захар “, обяснява тя. „Това става тяхна истина.“ Изглежда, че състоянието е свързано и с перфекционизма и обсесивно-компулсивното разстройство и е често срещано сред професионалните спортисти и тези, които спазват веганска диета, казва тя.

„Никога не става въпрос за храна“, казва Макгрегър. Разстройствата на храненето обикновено са израз на друг проблем, казва тя, независимо дали това е тревожност, желание за приемане, нужда от контрол или нещо друго.

Някога сред хората страдащи от хранителни разстройства е била базираната в Илинойс диетоложка Ашли Томас. Тя казва, че се е борила с орторексията като студент, изучаващ хранителни науки, когато спазва строга вегетарианска диета и твърдо избягва захар и въглехидрати поради страх от развитие на диабет. Едва след години, след като изоставила вегетарианската си диета и видяла многобройни клиенти да проявяват орторексично поведение, Томас осъзнала, че има проблем. „Беше малко смущаващо, защото като диетолог искам да се уверя, че промотирам правилния тип здравословно поведение“, казва тя. „Тогава вероятно не съм го правила.“

Днес Томас твърди, че повечето от клиентите, които вижда показват признаци на орторексия и Макгрегър се съгласява. Изглежда, че нарушеното хранене също става все по-често. Международен преглед на научните изследвания през 2019 г. (който не анализира орторексията) установи, че около 8% от анкетираните от 2013-2018 г. съобщават, че са се борили с хранителни разстройства през живота си, в сравнение с 3,5% от 2000-2006 г.

Вредят ли „уелнес” движенията?

Преобладаването на влиянието на уелнес инфлуенсъри  и профили, посветени на „чистата храна“ в Instagram – което може да увековечи представата, че храните са по своята същност добри или лоши – не помагат по въпроса. Проучване от декември 2019 г. установи, че честата употреба на социални медии, особено на платформи с тежки изображения, е свързана с хранителни разстройства сред подрастващите. Макгрегър казва, че използването на социални медии рядко причинява разстройство на храненето само по себе си, но може да допринесе за проблематично мислене, като се подхвърля грешна информация и се обърква мнението за уелнес (това, което е здравословно) на нечия идентичност.

Освен това нормализира поведението, което може да не е толкова здравословно, колкото изглежда. „Има много хора, които крият нарушено хранене зад уелнес тенденциите“, казва Макгрегър. В резултат на това някои хора, като Томас, може дори да не осъзнават, че връзката им с храната е станала ненормална – още едно препятствие, което може да пречи на диагностицирането на човек с орторексия.

Лечението на орторексията е трудно, тъй като изисква разглобяване и възстановяване на целия мисловен процес на човек около храненето и изисква коригиране на убежденията за храната, които в повечето случаи не е се базират на науката. (Вярвайки, че консумацията на каквато и да е захар, например, ще доведе до диабет.) Анорексията е невероятно предизвикателна за лечение, но специалистите могат поне постепенно да покажат на пациентите, че нормалното хранене не води до необичайно увеличаване на теглото – страх за много страдащи, казва регистриран диетолог и специалист по хранителни разстройства Джесика Сетник. „За някой с орторексия ние нямаме това“, казва тя. „Не можете да лекувате мисли с факти.“

Поглеждайки назад към опита си с орторексия, Мърфи казва, че диагностицирането би могло да й помогне да осъзнае поведението си и би могло да помогне на други да осъзнаят, че се нуждаят от помощ. „Разбирането откъде идва и какво го предизвика“, казва тя, „наистина може да информира възстановяването.“

Източник: https://time.com/5756757/orthorexia-clean-eating/

Много от нас също се обръщат към храна за облекчаване на стреса, комфорт или като награда. Ако сте емоционално хранещ се, може да се почувствате безсилни над желанието си за храна.

Когато желанието да ядете “удари“, това е всичко, за което можете да мислите. След това се чувствате още по-зле. Остава не само оригиналният емоционален проблем, но и се чувствате виновни за преяждането.

Трябва да променим емоционалното хранене към съзнателното хранене.

Знаехте ли, че можете да се научите да правите пауза между спусъка и реакцията си, да променяте емоционалните навици, които саботираха вашата диета в миналото и да възвърнете контрола върху храната и чувствата си? Можете да превърнете диетата си в начин на живот, който ще продължи вечно и ще има здравословни последици.

Емоциите могат да стимулират нашето хранително поведение.

Ако някога сте направили място за сладко лакомство след хранене, въпреки че вече сте пълни или се гмуркате в торбичка с бисквитки, когато се чувствате надолу, изпитвате емоционално хранене. Емоционалното хранене или стресовото хранене е използването на храна, за да се почувствате по-добре. Яденето на боклуци, за да запълним емоционалните нужди, а не да запълним стомаха си с питателна храна, е опит да запълним празнота.

Използването на храна от време на време като по време на излизане, награда или за празнуване не е задължително нещо лошо. Когато яденето е вашият основен емоционален механизъм за справяне – когато първият ви импулс е да отваряте хладилника всеки път, когато сте стресирани, разстроени, ядосани, самотни, изтощени или отегчени, се забивате в нездравословен цикъл, в който истинското чувство или проблем никога не са адресирани.

Емоционалният глад не може да бъде изпълнен с храна.

Храненето може да се почувства добре в момента, но чувствата, предизвикали яденето, все още са там. И често се чувствате по-зле, отколкото преди, заради ненужните калории, които сте консумирали. Чувствате се виновен за прекаляване с това, че не разполагате с повече воля. Тялото ви е измъчено от огромния стрес от опитите да се справите с калоричното натоварване.

Колкото и безсилни да се чувствате над храната и чувствата си, е възможно да направите положителна промяна. Можете да намерите по-здравословни начини да се справите със своите емоции, да се научите да се храните разумно, вместо безсмислено, да възвърнете контрола над теглото си и накрая, да спрете емоционалното хранене.

Задайте си тези въпроси,

за да определите дали сте подтикнати от емоции да се отдадете на прекомерни и нездравословни храни:

• Ядеш ли повече, когато се чувстваш стресиран?
• Ядеш ли, когато не си гладен или когато си пълен?
• Храниш ли се, за да се чувстваш по-добре (да се успокояваш и успокояваш, когато си тъжен,  отегчен, тревожен и т.н.)?
• Награждавате ли се с храна?
• Редовно ли се храниш, докато не преядеш?
• Храната кара ли те да се чувстваш в безопасност? Чувстваш ли се, че храната е приятел?
• Чувстваш ли се безсилен или извън контрол над храната?

Разликите между емоционалния и физическия глад

Емоционалният глад идва бързо и с отмъщение.

Той ви удря за миг и се чувствате непосилни и неотложни. Физическият глад, от друга страна, идва по-постепенно. Поривът за ядене не се чувства толкова страшен или изисква незабавно удовлетворение (освен ако не сте яли много дълго време).

Емоционалният глад жадува за специфични удобни храни.

Когато сте гладни физически, почти всичко звучи добре, просто искате нещо бързо. Емоционалният глад жадува за нездравословна храна или сладки закуски, които осигуряват моментален прилив. Чувствате се, че имате нужда от чийзкейк или пица и нищо друго няма да свърши работа.

Емоционалният глад често води до безсмислено хранене.

Преди да го знаете, сте изяли цяла торба чипс или цяла канта сладолед, без наистина да обръщате внимание или напълно да му се наслаждавате. Когато ядете в отговор на физически глад, обикновено сте по-наясно какво правите.

Емоционалният глад не се задоволява, след като сте пълни.

Продължавате да искате все повече и повече, често ядете, докато не ви е неудобно натъпкано. Физическият глад, от друга страна, не е необходимо да се насища. Чувствате се удовлетворени, когато стомахът ви е пълен.

Емоционалният глад не е разположен в стомаха.

Вместо като ръмжащо коремче или убождане в стомаха, чувствате глада си като копнеж, който не можете да излезе от главата ви. Вие сте фокусирани върху конкретни текстури, вкусове и миризми.

Емоционалният глад често води до съжаление, вина или срам.

Когато ядете, за да задоволите физическия глад, е малко вероятно да се почувствате виновни или засрамени, защото просто давате на тялото си необходимото. Ако почувствате вина, след като ядете, вероятно защото дълбоко в себе си знаете, че не ядете по хранителни причини.

Определете вашите емоционални хранителни спусъци

Какви ситуации, места или чувства ви карат да достигнете до комфорта на храната? Повечето емоционално хранене е свързано с неприятни чувства, но може да бъде предизвикано и от положителни емоции, като например възнаграждение за постигане на цел или отбелязване на празник или щастливо събитие. Ето някои често срещани причини за емоционално хранене.

Стресово хранене

Забелязвате ли как стресът винаги ви кара да огладнявате? Това не е само в ума ви. Когато стресът е хроничен, както е толкова често срещан в нашия хаотичен, бърз свят, той води до високи нива на хормона на стреса – кортизол.

Кортизолът предизвиква копнеж към солени, сладки, пържени и захарни храни – храни, които ви доставят прилив на енергия и удоволствие. Колкото по-неконтролиран стрес имате в живота си, толкова по-голяма е вероятността да се обърнете към храна за емоционално облекчение.

Скриване на емоциите с храната

Храненето може да бъде начин за временно мълчание или потискане на неудобни емоции, включително гняв, страх, тъга, безпокойство, самота, негодувание и срам. Докато се вцепените в храната, можете да избегнете емоциите, които по-скоро не чувствате.

Храните се, защото ви е скучно

Храниш ли се някога просто, защото ти е скучно, търсиш нещо, което да стимулира мозъка ти, или като начин да запълниш празнота в живота си? Чувствате се неизпълнени и празни, а храната е начин да заемете устата и времето си. В момента това ви изпълва и отвлича вниманието от основните чувства на безцелност и недоволство от живота ви.

Спомени и навици от детството

Помислете отново за детските си спомени за храната. Родителите ти възнаградиха ли доброто поведение със сладолед, изведоха ли те за пица, когато имаш добра карта за отчет, или ти сервираха сладки, когато се чувствах тъжен? Тези хранителни навици в детска възраст често се пренасят в зряла възраст.

Или може би част от вашето хранене се ръководи от носталгия – за съкровени спомени от това да отидете на пица с брат си, да печете и да ядете бисквитки с баба си или да се съберете около масата с разширеното си семейство за вечеря с домашна паста.

Социални настройки, които влияят на емоционалното хранене

Да се ​​събереш с други хора на вечеря е чудесен начин за облекчаване на стреса, но често води до преяждане или ядене, когато всъщност не си гладен. Лесно е да се прекаляваш просто защото храната е там или защото всички останали ядат.

Може да преяждате и в социални ситуации от нервност. Може би вашето семейство или кръг от приятели ви насърчава да преяждате и е по-лесно да продължите заедно с групата. Хората свързват живота с храната.

Намерете други начини да подхранвате чувствата си.

Ако не знаете как да управлявате емоциите си по начин, който не включва храна, няма да можете да контролирате хранителните си навици много дълго. Диетите винаги се провалят, усещате се, че ще ги „умря“. Диетите не действат, когато емоциите отвличат процеса, изисквайки незабавна доза сладко лакомство, което саботира всичките ви усилия.

За да спрете емоционалното хранене, трябва да намерите други начини да се изпълните емоционално. Не е достатъчно да разберете цикъла на емоционалното хранене или дори да разберете вашите тригери, въпреки че това е огромна първа стъпка. Имате нужда от алтернативи на храната, към която можете да се обърнете за емоционално изпълнение.

Как да спрем емоционалното хранене

1. Ако сте депресирани, тъжни или самотни, обадете се на някой, който винаги ви кара да се чувствате по-добре, играйте на карта с карти или прочетете добра книга.
2. Ако сте разтревожени, отидете на разходка, масаж или слушане на музика.
3. Ако сте изтощени, почерпете се с гореща чаша чай, къпете се, слушайте ,,мека” музика или лягайте рано.
4. Ако ви е скучно, прочетете хубава книга, гледайте комедийно шоу, разгледайте открито или се обърнете към занимание, което ви харесва (дървообработка, свирене на китара, боулинг, резервиране на скрап и т.н.).

Използвайте внимателно хранене, за да натиснете бутона за пауза, когато удряте желанието.

Внимателното хранене е практика, която развива осъзнаването на хранителните навици и ви позволява да правите паузи между вашите задействания и вашите действия. Повечето емоционални ядещи се чувстват безсилни пред своята храна. Когато желанието да ядете хитове, чувствате почти непоносимо напрежение, което изисква да бъдете подхранени, в момента.

Тъй като в миналото сте се опитвали да се съпротивите и не сте успели, вярвате, че вашата воля ще ви провали. Истината е, че имате повече власт над желанието си, отколкото си мислите.

Направете 5-минутна пауза, преди да се поддадете на желанието.

Спрете и оставете вилицата. Емоционалното хранене има тенденция да бъде автоматично и практически безсмислено. Преди да разберете какво правите, посегнахте към вана със сладолед и полирайте половината от него и търсите още. Ако успеете да се хванете и да отделите момент, за да направите пауза и да разсъждавате, когато ви удари с копнеж, вие си давате възможност да вземете различно решение.

Можеш ли да отложиш яденето за пет минути? Или просто започнете с една минута. Не си казвайте, че не можете да се поддадете на жадуването; не забравяйте, че забраненото е изключително примамливо. Просто си кажете да изчакате.

Докато чакате, проверете сами. Как се чувстваш? Имате ли нужда от тази храна? Какво се случва емоционално? Дори ако приключите с яденето, ще имате по-добро разбиране защо сте го направили. Това може да ви помогне да се настроите за различен отговор следващия път.

Научете се да приемате чувствата си, добрите и лошите.

Макар че може да изглежда, че основният проблем е, че сте безсилни пред храната, емоционалното хранене всъщност произтича от това да се чувствате безсилни пред емоциите си. Не се чувствате способни да се справят с чувствата си, така че ги избягвате с храната.

Позволяването на себе си да изпитвате неудобни емоции може в началото да е непосилно. Може да се страхувате, че те ще ви изпреварят. Истината е, че когато не обсебваме или потискаме емоциите си, дори най-болезнените и трудни чувства отшумяват сравнително бързо и губят силата си да контролират вниманието ни.

За да направите това, трябва да се съобразите и да научите как да останете свързани с преживяванията от момент на момент. Това може да ви позволи да измислите как да се справите със стреса и да поправите емоционални проблеми, които често предизвикват емоционално хранене.

8 стъпки към внимателното хранене

1. Започнете със списъка си за пазаруване. Помислете за здравната стойност на всеки артикул, който добавите към списъка си, и се придържайте към него, за да избегнете импулсни покупки, когато пазарувате. Попълнете по-голямата част от количката си в секция за продукти и избягвайте централните пътеки – които са тежки с преработени храни. Обърнете чиповете и бонбоните на гишето за напускане.
2. Елате на масата с апетит. Развийте съзнанието за глад и не приемайте Унгария между храненията. Ако пропуснете хранене, може да сте толкова нетърпеливи да получите нещо в стомаха си, че първият ви приоритет е запълването на празнотата, вместо да се наслаждавате на храната си.
3. Започнете с малка порция. Винаги използвайте най-малките чинии! Обикновено се нуждаем само от половината от това, което ни казват очите
4. Оценявайте храната си. Направете пауза за минута или две, преди да започнете да ядете, за да обмислите всичко и всички, които са ви необходими, за да донесе яденето на вашата маса. Молитвата или изразът на благодарност пренася ума ви на масата вместо емоциите ви.
5. Донесете всичките си сетива към храненето. Когато става въпрос за вашата храна, бъдете внимателни към цвета, текстурата, аромата и дори звуците, които различните храни издават, докато ги приготвяте. Докато дъвчете храната си, опитайте да идентифицирате всички съставки, особено подправките. Може да ви липсва страхотно изживяване.
6. Вземете малки хапки. По-лесно е напълно да вкусите храната, когато устата ви не е пълна. Поставете прибора си между хапки. Пауза за няколко секунди, преди да преминете към следващата
7. Дъвчете старателно. Дъвчете добре, докато не усетите същността на храната. (Може да се наложи да дъвчете всяка уста 20 до 40 пъти, в зависимост от храната.) Може да се изненадате от всички аромати, които се отделят. Стомахът ви няма зъби.
8. Яжте бавно. Отнема 20 минути, за да може мозъкът ви да настигне стомаха. Храносмилането започва в устата. Дъвчете добре храната си. Това ще подобри храносмилането и ще намали стреса върху вашата система.

Завладяването на емоционалното хранене се равнява на нови начини за отношение към храната. Прилагайте тези прости принципи и бъдете наясно с всички избори, които правите около храната и ритайте емоционалната хранителна буря завинаги.

How to Satisfy Emotional Hunger